Каква любов!

Каква любов! Човек да се обеси.
Сред сушав климат все порой завлича я,
все търси ме на чуждите адреси,
а знае, че съм нейна... или ничия,
сред тъй опротивелите приличия,
на някакви измислени принцеси.

Каква любов! Човек да се застреля.
А този начин крайно неприличен е
и страшен грях. Набожните в неделя,
ще ме корят: Уби се от обичане.
А мразя пустословното заричане,
неверие по-зле от смърт разделя.

Каква любов! Човек да я живее.
Навярно е за луди наказание.
И с някакъв си замисъл идеен:
Каквато е, такава... и това ни е.
Едничко имам простичко желание -
от обич да е, щом ще полудеем...
 


Рецензии