В сърцето си приемам ви

По изборите им ще ги познаете,
прегръщат любовта и светлината.
Ще кажете: Как скрит е в тебе рая ти?
Фантазия ти имаш пребогата.

А те са като всички и безкраен е,
на нощите им (все безсънни) мрака,
без къртовското ровене, копаене
си знаят: Аутодафето ги чака.

За чистите и светлите им помисли,
убежище от ядрената зима,
сред този свят – несклонен на компромиси,
уж колос, а разпадащ се. И климав.

И питате ги: "На коя планета си,
на твоите  години не прилича"
Не преча ви, обичам, тихо светя си,
душата ми ранима е. И птича.

 Отекват всички болки, всички казуси
на времето ви. Болно, зло и лудо.
В сърцето си приемам ви, но пазя си,
парче от рая, глътка обич, чудо.


Рецензии