В сърцето си приемам ви
прегръщат любовта и светлината.
Ще кажете: Как скрит е в тебе рая ти?
Фантазия ти имаш пребогата.
А те са като всички и безкраен е,
на нощите им (все безсънни) мрака,
без къртовското ровене, копаене
си знаят: Аутодафето ги чака.
За чистите и светлите им помисли,
убежище от ядрената зима,
сред този свят – несклонен на компромиси,
уж колос, а разпадащ се. И климав.
И питате ги: "На коя планета си,
на твоите години не прилича"
Не преча ви, обичам, тихо светя си,
душата ми ранима е. И птича.
Отекват всички болки, всички казуси
на времето ви. Болно, зло и лудо.
В сърцето си приемам ви, но пазя си,
парче от рая, глътка обич, чудо.
Свидетельство о публикации №125102906857