Говори...

Говори,
что ты
скучала,
говори,
что не забыла;
как же много
означало всё,
что прежде
с нами было!

Говори мне,
что тревога
за меня
не покидала,
что,ища,
все сбила ноги,
не спала,
недоедала!

Говори,
что одичала,
как зверёк
лесной,
в разлуке,
где кого бы
ни встречала,
жизнь была
с такими мукой!

Говори,
что
видят
боги,
как тоска
по мне
снедала,
умоляя,
чтоб
не трогал
тела,
пахнет что
санталом!

Говори,
что
замечала,
что -
чужие
гладят
руки,
где
звала -
меня;
кричала,
но в слезах
тонули звуки!

Говори,
что ты
серчала,
что ещё
не разлюбила,
что,начав бы
всё сначала,
снова сердце б
мне разбила!
-------------
25.10.25.
Станислав Кай


Рецензии