На пейка в парка както си четях,
приседна тихо есен дългокоса.
Припламна в погледа ; весел смях,
Стани! – ми каза, че палитра нося.
Ще дремна малко, бях на бал нощес.
Листенца бол - иди и нашари; ги.
Рисувай леко, с обич и финес,
ще пазя аз дебелите ти книги.
А онзи кестен виждаш ли, хей там?
Люлее се сред пъстрите му клони,
ветрецът той ме прати да ти дам,
палитрата. Листа край теб е гонил,
свирукал, пял... а ти четеш, четеш,
не виждаш от носа си по-далече...
И целуни го бедния младеж,
ще ме побърка инак цяла вечер.
Ще се рисува (мога само змей,
евентуално бих могла и хала)
Ти, ветре, мой и луд не ми се смей!
Недей да будиш есента заспала.
И целуни го бедния младеж
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125102307442
Свидетельство о публикации №125102307442
Рецензии