В памет на Георги Балабанов
Не успя да засееш ти хлебното зърно.
Недописан остана последният ред.
Равнината сиротна притихна, посърна,
че те няма пак нейната шир да ореш.
Тя запали за теб минзухарени свещи,
но не трепна за тях с топъл лъч твоят взор.
Хора – близки, далечни – бездиханен посрещна,
че към всеки бе щедър с хляб, любов и добро.
Как животът ти изворен тихо пресъхна!
Покоси те смъртта – теб, достойния мъж!
И безсилни мълчим.Горестта не заглъхва
и вали ден и нощ с тъжен есенен дъжд.
Приюти те земята в бразда най-дълбока.
Но ще свирят щурци, ще ти шепне трева.
А докато ни има, с теб ще търсим високото,
окрилени от твоите светли слова.
16.10.2025 г.
Баладично сбогуване
© Copyright: Дафинка Станева, 2025
Свидетельство о публикации №125102104711
Свидетельство о публикации №125102104711
Рецензии