Болгарские поэты Недялко Йорданов Мы жили
Недялко Асенов Йорданов (р. 1940 г.)
Болгарские поэты
Недялко Йорданов
Отрязаха ръката, която освободи Европа и света от кафявата чума.
Недялко Йорданов: Скъпи приятели, реших да публикувам веднага едно стихотворение, което току-що написах. Това, което видях снощи по телевизията, ме потресе. Тази отрязана ръка на войника, воювал срещу Хитлер. И това пред очите на майката и детето до него, които очакват същата участ. Тук няма никаква политика. Тук има грубо, недомислено бързане да се приключи най-брутално с един спорен щекотлив проблем. Нима така на части от телата са качвани тези четири фигури навремето, че трябва да се режат пред очите на цяла България. Поне да имаше надпис по телевизията: Забранено за деца под 14 години.
ДОЖИВЯХМЕ
Какво доживяхме, Господи… Господи, какво доживяхме…
Горе… Ръка отрязана… Вързана яко… Видяхме.
Плува във въздуха… После слиза надолу горката…
Време е… Време е вече… Ще я последва главата.
Тялото на войника… Режем… Как е останал…
И на работника, който до него прав е застанал.
Режем и двамата… Хвърляме някъде там.. След което
следват бюстът на майката и главичката на детето.
Време му беше, нали… Стига ни е напомнял
как го посрещнахме радостно с цветя вместо със бомби.
И как със него тръгнаха хиляди наши войничета…
За да спасяват България, защото си я обичаха.
А бомбите падаха яростно… В зимните дни отминали.
И самолети стотици… И колко хора загинали…
Кой да помисли тогава от тези хорица… Клетите…
Че ще издигнат в София паметник на самолетите.
А този паметник… Долу! Днеска кому е потребен.
Някакъв си войник… И работник… И майка със бебе.
Мила Българийо… Пак ли? Вечно добра… И послушна…
Толкова мъки понесла… Нима си пак равнодушна?
14 декември 2023 г., 6 ч. 15 мин.
Недялко Йорданов: Дорогие друзья, я решил сразу опубликовать стихотворение, которое только что написал. То, что я увидел вчера вечером по телевизору, меня потрясло. Это отрубленная рука солдата, воевавшего против Гитлера. И это на глазах матери и ребенка рядом с ним, которых ожидает та же участь. Никакой политики здесь нет. Здесь наблюдается грубая, необдуманная попытка самым жестоким образом положить конец спорному и щекотливому вопросу. Неужели эти четыре фигуры времени закреплены на частях тел так, что их надо разрезать на глазах у всей Болгарии. По крайней мере по телевизору была табличка: Запрещено детям до 14 лет.
Недялко Йорданов
МЫ ЖИЛИ (перевод с болгарского языка на русский язык)
Через что мы прошли, Господи... Господи, через что мы прошли...
Наверху... Руку отрубили... Связали туго... Мы видели.
Плавает в воздухе... Потом бедняжка падает...
Пора... Пора теперь... Голова последует.
Тело солдата... Мы разрезали... Как он остался...
И рабочему, который стоял рядом с ним.
Режем обоих... Кидаем куда-то туда.. После чего
далее бюст матери и голова ребенка.
Давно пора было, не так ли... Хватит нам напоминать.
как мы его радостно встречали цветами вместо бомб.
И как с ним ушли тысячи наших солдат...
Спасти Болгарию, потому что они ее любили.
И бомбы падали яростно... Зимние дни прошли.
И сотни самолетов... А сколько людей погибло...
Кто тогда мог подумать об этих двоих... Бедных...
Что в Софии поставят памятник самолетам.
А этот памятник... Долой!... Кому он нужен сегодня?
Ты своего рода солдат... И рабочий... И мать с младенцем.
Дорогая Болгария... Опять? Вечно добрая... И послушная...
Ты так страдал... Ты все еще равнодушен?
14 декабря 2023 г., 6 ч. 15 м.
Свидетельство о публикации №125102000132
Той има белег на челото си и сяда винаги накрая;
дори когато е висок, самотният човек е малък.
Събира билки, или пък с теслицата на спомените дяла,
остане ли без работа, и мъкне вехтото си одеало.
Докато другите крещят или говорят за изкуство,
самотният човек на масата лови мухите и ги пуска,
но ако пише стихове, той непременно ще остави
сълза в очите или драскотина в паметта ви.
В какъв ли огън е горял? И под каква ютия? -
за да научиш, трябва много вино с него да изпиеш.
Тъй както си върви с петно на ризата си чиста,
самотният човек в тълпата се изгубва изведнъж - като мънисто.
В едната си ръка той носи книга за душата болна,
а с другата самотният човек въженце стиска в джоба.
Той има дом и топла супа, но е толкова самотен;
Животът му - изхвърлен като каса в дъното на коридора.
И неговият дом да се обърне с керемидите надолу,
той може пепел да яде, но няма да се моли.
Красимир Георгиев 22.10.2025 14:26 Заявить о нарушении