А тази вечер даже хич не ми се пише,
стихът е всъщност само бял и празен лист.
И питам се: Дали по-прост, или по-чист,
би бил животът, ако вярвах във Всевишен?
По-прост със сигурност. Навярно като всички,
парче душа ще давам за парченце хляб,
слепец родиш ли се привикваш да си сляп.
Живуркаш някак си... Живот е, но в кавички.
По-чист... не зная, но... За вярата гориш ли,
от шепа пепел свят създаваш чисто нов,
умираш и възкръсваш само от любов,
а смъртен си. То за какво ти са Всевишни?
А тази вечер даже хич не ми се пише
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125101908917
Свидетельство о публикации №125101908917
Рецензии