Среднощ е, не се вижда, но ръми
дъждът ми пише стих като повеля,
два ангела низвергнати, сами
сто облака пред сън ще ми постелят.
А знаят, че тъгата ми не спи,
че мислите при тебе са. Далече,
прелива пак над старите липи,
дъждът от пусто в празно. И обречен,
на моите безсъници васал,
звезди ми носи... И луна красива...
Единият е ангел отлетял...
А другият в сърцето му заспива...
Приспивна песничка за ангели
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125101800323
Свидетельство о публикации №125101800323
Рецензии