До днес се мъчих все да съм перфектна,
в калъпи - изкривили същността ми.
Нехайно днес в огнището ще метна
лъжите и измислените драми.
До днес ломих го - хляб за ненаситна,
тълпа сърцето. За да ви нахрани.
От днес свободна с вятъра ще литна,
над болки, над измислици и рани.
До днес поихте (като е наивна)
душата ми с отрови. И изпи ги.
От пътя "верен" непокорно кривнал,
духът ми днес полита. Сто авлиги,
в небето ми проправят пътя. Сторен,
за стих, за песен... обич да нахълта
и нека съм само дърво. Без корен,
мимоза съм - и влюбена и жълта...
https://youtu.be/jf17wObrdcA?si=lhObqQ29SWabjS3x
Mимоза
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125101704295
Свидетельство о публикации №125101704295
Рецензии