Сто пъти пъзела редих. Не става.
Луна добавих. Обич. Топли есени...
Съдбата мине, бръсне го с ръкава,
като листенца златни в танц понесени,
от масата проядена и крива,
частичките летят и няма сбиране,
търпението хич не ми отива,
роден напролет моят дух немирен е.
Парченцата ли? До едно ги помни,
заменя ги душата с част от себе си,
с останките на счупените стомни,
заблудите, че някому потребен си.
Дали изобщо нявга ще успея?
Зли бури моя пъзел са разпръснали...
Последното парченце пазя. Нея.
Любов за луди – в хаоса възкръснали...
Любов в хаоса
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125101507596
Свидетельство о публикации №125101507596
Рецензии