Замлъкнаха ли всичките поети,
та ти, любов, така осиротя?
И дрипите, от сметището взети,
прикрила си с изкуствени цветя.
Забравиха те всички музиканти
и композират само за пари?
Поевтиня фалшивото "Кианти"
и в него няма истина дори.
Душите, уж са същите – сърцати,
а този свят се лута ослепял
и аз съм като тебе, непозната,
за мене не е писал, нито пял
животът ми. Все злобен и проклет е.
Навярно тъй е писано било.
Ела, любов, за тебе имам цвете,
ще поделим едното ми крило,
мълчи и чуй небето как шепти ни,
дъждът в очите нека не вали.
Две скитници сме с тебе. Нелюбими.
Ти имаш мен, а тебе – аз. Нали?
Нали?
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125101303530
Свидетельство о публикации №125101303530
Рецензии