Черное море

               Болгарский
               Природа и Я


                ЧЕРНО  МОРЕ

                Море, море, бушуваш пак пред мене,
                усещам тръпно твоето движение,
                вълните ти ме плискат с дъжд солен.
                Ти с гъста пяна гребени обвиваш
                и към брега препускаш с мощна сила.
                Там камък тежък рухва, после друг...
                И пясъка крайбрежен разораваш
                със своя воден остропенест плуг.

                Море, море, бучиш неукротимо,
                с небето извисено дръзко спориш.
                Пред теб стои заслушана Природата
                и се опитва да ти отговори
                с изгряващо сред песни утро ведро
                и блеснали на слънцето простори.
                Море ту кротко,ту размирно черно,
                с древни тайни в дълбините сини,
                обикнах те от детски дни завинаги.

                Ана  Величкова