Представи си

Погледът на времето ли? Син е.

Представи си шепичка сапфири,

чуй цигулка - мине миг, не мине,

тъжно помълчи... И пак засвири.

Дланите на вятъра ли? Две са.

Представи си лястовича ласка,

стих върху дъждовната завеса

с малки диамантчета надраскан.

Сълзите на облака ли? Сто са,

представи си сенчицата птича,

мокра, с полет крив и нескопосан,

мъничко на мене май прилича.

Думите в стиха ми ли? Не зная.

Представи си просто милиони,

жерави хартиени и тая,

наша обич... що звездици рони..

https://youtu.be/Kguc4JurDmE?si=G8R2aqM0nQkIkwYr


Рецензии