Я - шёл по лесу...

Я- шёл по лесу
и набрёл
на скит,
заброшенный
лет сто назад,

в лесу завожском,
что хранит
в себе
самом
небесный град,

в ком Русь нисколь
не умерла,
а лишь затихла
на мгновенье, -

а что ей прихоти
времён? -
Она - жива,
как вдохновенье,
как вдох души,
как небосклон,
как воскрешающее
тленье.


Рецензии