С тъгата се разбирам с междуметия
и на език - от времето по-стар.
Замлъкналата песен, ли? Вземете я.
На вас да ви е весело макар.
Луната всуе ражда пълнолуния,
мъглата скри я. Ей я, плаче с глас.
Цигулката ли? Тишина целуна я.
Посвирила би може би за вас.
А вятърът мърмори заклинания,
но кой го слуша? Глух е този свят.
В душата му (за който първи хване я)
хиляда струни скъсани болят...
Xиляда струни скъсани болят...
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125100107681
Свидетельство о публикации №125100107681
Рецензии