Дойде октомври вихър ненадеен,
съня изгони с песничка и стих.
Бохем си, знам, не може да си тих,
душа дъждовна, що през сълзи пее.
Приседна на леглото ми. Боли те,
от хорска суета, от людски грак,
повярвай ми за миг, че зная как,
над всичко да те вдигна. Виж звездите,
високо са. Заслушай се. Всемира
в поеми вгражда светлия си план,
запей ти с мен и над града приспан,
вдигни луната... Среброструнна лира...
Ти забрави рожденото си име,
на теб не ти е мястото сред тях,
но с песента, която ти изпях,
любов и стих.. и раят постижим е...
https://youtu.be/8iDLiyDTwc8?si=_NlgH6IRUu3bPXbK
Дойде октомври вихър ненадеен
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125100101873
Свидетельство о публикации №125100101873
Рецензии