Ти в плиткото. Аз в океана. Моя си.
По пътя си що шхуни потопих.
Отнесох два-три замъка. А пояси,
отдавна нямам. Само лунен стих.
Държи ме само над водата с щила си,
мой ласкав вятър... Него измълчах.
Ти с педята вода едва под кила си,
се давиш и на сушата. От страх.
Аз ще прегърна вятъра любимия.
Ти - прав ти път. Върви си. Свят голям...
И следвай стриктно бреговата линия,
спасение не мога да ти дам...
И следвай стриктно бреговата линия
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125093007902
Свидетельство о публикации №125093007902
Рецензии