Неразумна е знам, неприета
мойта лудост, но ето валят
вън светулки. Безсъници светят,
пак в очите ми. Стария град
всички двери прозорци, заключил,
свит в съня си скимуца по кучи.
Що ли, граде, сънуваш? Соната?
Гълъб къпещ се се в нощен фонтан?
Есента, моя болка позната,
златен път - от тъга начертан.
Чудо мое... съдба те предрече,
теб прегръщам в студената вечер.
Невидима съм знам, нежелана,
светофарът в червено гори...
В твоя сън позволи да остана,
да се стопля. Поне до зори.
Щом разсъмне виж облака. Скрит е
и за нас си изплаква очите...
Чудо мое
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125092808065
Свидетельство о публикации №125092808065
Рецензии