Болгарские поэты Дафинка Станева Плач о селе

„ТЪЖАЧКА ЗА СЕЛОТО” („ПЛАЧ О СЕЛЕ”)
Дафинка Георгиева Станева (р. 1957 г.)
                                            Болгарские поэты
                                            Перевод: Валерий Латынин


Дафинка Станева
ТЪЖАЧКА ЗА СЕЛОТО

Боже Господи, виж ги селата ни
как умират немили-недраги.
А далеч са децата ни златни –
аргатуват по чуждите прагове.

Тук кукуваме ние, стариците,
за да бдим над душите на мъртвите.
И дочакваме заран зорницата,
взрени в немия купол на църквите.

Хляб вдовишки делим само с кучета –
зер, отдавна ги няма комшиите.
И посрещаме, който се случи –
инак… пак самотия до шията.

Внуци гледат с очи мълчаливи
как търгаши ни слагат ярема.
И пресмятат за дядова нивица
колко сребърника ще вземат.

Боже наш, скоро с теб ще се срещнем –
да се вайкаме – вече е късно.
Прибери ни нас, Господи, грешните,
но дано пак селата възкръснат!


Дафинка Станева
ПЛАЧ О СЕЛЕ (перевод с болгарского языка на русский язык: Валерий Латынин)

Погляди, Господь, на наши сёла,
На больное угасанье их.
Наши дети, вырвавшись из школы,
Спины гнут, как слуги, на чужих.

Стали мы похожи на кукушек.
Над погостом по-сиротски бдим.
И с мольбою на кресты церквушек
И на звёзды дальние глядим.

Всех собак бездомных привечаем –
Их хозяев затерялся след.
Одиноких путников встречаем,
Чтобы скрасить горечь общих бед.

Наши внуки смотрят молчаливо,
Как купцы цепляют нам хомут
И считают, сколько с нашей нивы
Барышей по осени возьмут.

Боже правый, скоро будет встреча,
Мы покинем опустевший край.
Приюти нас грешных в царстве вечном,
Но воскреснуть нашим сёлам дай!


Рецензии