Каква заблуда, слепота ужасна.
Физически, че недовиждам знам.
Домът ти тук е. Майка ти порасна
и стига вече скита тук и там.
Прогледнали къртиците да бяха,
по-ясно би било от слънчев ден –
небе едничко – звездната ми стряха
и скитнически жребий отреден,
за тази, дето все в юмруче стиска,
сърцето си. Говори само в стих...
Доспехите с копринената ризка
и роклите така и не смених.
Поне си имам думите – имане,
Една луна – жълтица. Звезден прах.
И приказка – след мене да остане,
любов и дом, в които не живях...
И приказка след мене да остане
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125092301301
Свидетельство о публикации №125092301301
Рецензии