Потънаха ми няколко фрегати,
инат овенски ме измъкна. Сам.
Навигацонна книга за рогати,
спокойно вече мога да издам.
Уж бяха ветроходни, екипажът,
аз, музата и лудост – лоцман пръв...
Подводните скали ли се покажат
и ставаш на акулите за стръв.
Огледаш се – отломки и парцали,
морето и небето – дъжд и сол.
И питаш се: А има ли (едва ли)
русалки и сирени... с мъжки пол.
Каквато ситуация – такава,
над себе си надсмях се. Сипна ден...
Фрегати няма... И корито става.
Добрата новина: Не е леген...
Навигацонна книга за рогати
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125091906189
Свидетельство о публикации №125091906189
Рецензии