Губы тонут мои в поцелуе...

Как птенца на гнезде,
          кормит небо зарю.
Губы тонут мои
          в поцелуе
                любимой.
И из мыслей,
       как свитер,
           я строчки вяжу,
Что бывают порою
             необъяснимы...


Рецензии