Ще те мълча. Поне додето мога,
какво ли и кого не измълчах?
Не плашат ме порой, фъртуна, огън,
от людските закони нямам страх.
Ще те вървя. Поне додето стига,
пътеката. До мене все вървят,
желания, копнежи, песен, книга...
накрай Всемира има нейде свят,
ще стигна там. Полека, без да бързам,
когато бързах, винаги греших.
Защото раят в кърпа ни е вързан,
видях го, обич, в своя светъл стих.
Защото раят в кърпа ни е вързан
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125091206688
Свидетельство о публикации №125091206688
Рецензии