Закат

Андрей Андреев Болгария
ЗАЛЕЗ

Кон спънат. Залез над реката.
Ливада, вчера окосена.
По-бяла пред нощта луната.
А планината – по-зелена.

И всички те едно и също
ме питат, докато заспивам:
дали отнякъде се връщам,
или нанякъде отивам!

А цял живот това съм правил.
Завръщах се и заминавах.
Какво ли тука съм забравил?
Какво ли другаде спасявах?

Животът – къса, тънка нишка,
с добро и зло и в мен се вглежда –
за посрещачите с въздишка,
за изпращачите – с надежда.

И аз не питах накъде ли
съдбата път ще ми посочи
и под небета странно бели
ще виждам две надгробни плочи,

ще чувам стръвно да изтича
в мен времето ми отредено –
и върнал се, да коленича
до камък в нощите студени.

И времето – едно и също,
да питам, докато заспивам:
завинаги ли тук се връщам,
завинаги ли си отивам?

Андрей Андреев

ЗАКАТ
http://stihi.ru/2025/09/08/5712
Перевод с болгарского языка на русский язык: Александр
Борисов

Конь стреножен. Закат над рекою.
Луг косой окосили вчера.
Ночь. Белеет на небе луна.
А гора – всё равно зеленеет.

Задают мне вопрос не однажды,
то ли в шутку, а толь на беду,
возвращаюсь откуда-то важный
иль куда-то беспечно иду.

Я прошёл в этой жизни без лести.
Возвращаюсь или ухожу.
Что забыл в этом проклятом месте?
Что сберёг на другом берегу?

Жизнь короткая, тонкая нитка,
зло, добро ли глядит на меня,
по утрам ожидает с улыбкой,
провожает, надеждой маня.

Что судьба мне по жизни пророчит,
я не знаю, не знаешь и ты,
только странною белою ночью
две могильные вижу плиты.

Время жизни моей утекает,
преклоняю колени, кляня,
что оно, как светильник мой тает,
на закате холодного дня.

И у времени нашего всё же
я спрошу, засыпаю когда:
возвращаюсь обратно похоже
или я ухожу навсегда?


Рецензии
СПАСИБ😊!
🌄

Красимир Георгиев   09.09.2025 07:12     Заявить о нарушении