Мой пламень без тебя остыл...
Ты Бог, ты идол, ты Спаситель!
Я возведу тебе Обитель* -
Молюсь, чтоб лишь достало сил!
Мучения благословив,
Я выну из груди и душу!
И рвусь стремглав, оковы руша,
К тебе из плена нелюбви!
Мне без тебя - лишь умирать,
Помалу духом угасая...
Над сердцем грифов кружит стая,
На части чая разорвать.
__________________________
* в значении Храм (устаревшее)
Без тебя
© Copyright: Екатерина Сосевич Карпенко, 2025
Свидетельство о публикации №125090601517
Свидетельство о публикации №125090601517
Рецензии
Без теб не мога нито миг...
Печален, писъкът на чайките потъва
със щурма на вълни от спомени.
И само вятър тихо, тихо стене.
Без теб не мога нито миг...
Светът без теб е тъжна есен.
В полупрозрачна тишина
и слънцето за изгрев закъснява.
Усмивката ми е най-тъжната луна.
Без теб съм пясъчна безбрежност.
До мен бъди, защото всяка вечност
без теб е кратък миг на оцеляване.
Бездомна и безобична съм...
Без теб... не мога да съм цяла.
----------------------
Милая, Екатерина!***
Спасибо за силу слов!
Весела Йосифова 07.09.2025 16:07 • Заявить о нарушении
Печален, писъкът на чайките потъва
със щурма на вълни от спомени.
И само вятър тихо, тихо стене.
Без теб не мога нито миг...
Светът без теб е тъжна есен.
В полупрозрачна тишина
и слънцето за изгрев закъснява.
Усмивката ми е най-тъжната луна.
Без теб съм пясъчна безбрежност.
До мен бъди, защото всяка вечност
без теб е кратък миг на оцеляване.
Бездомна и безобична съм...
Без теб... не мога да съм цяла.
----------------------
Милая, Екатерина!***
Спасибо за силу слов!
Весела Йосифова 07.09.2025 16:07 • Заявить о нарушении
