Надежда

Андрей Андреев Болгария
НАДЕЖДА

Догоря надеждата и рече:
„Мътната вълна ни залюля
и към глухи пропасти повлече
брегове, мостове и тела.

И едва ли ще си спомним скоро,
че под пластовете гъста кал
са погребани на много хора
трепетната радост и печал.”

Аз я слушах, както кротко слуша
майка си изгубено дете,
както над снега коминът пуши,
както жито под снега расте.

Свел глава на крехкото й рамо,
сякаш от дълбока пещера,
преповтарях думите й само,
думи от изстинала гора.

Догоря надеждата, ездачът
се яви и се изгуби пак.
И над всички нас се спусна здрачът,
който бавно се превърна в мрак.

Андрей Андреев
НАДЕЖДА
 http://stihi.ru/2025/09/05/6912
Перевод с болгарского языка на русский язык: Александр Борисов

Догорев, надежда нам сказала:
«Мутная волна качала вас,
в пропасти глухие увлекала
берега, тела в урочный час.

И сегодня мы едва ли вспомним
под слоями грязной той земли,
радость трепетная, смех и горе,
все в земле той похоронены.»

И я слушал, словно мама слышит,
потерявшая своё дитё,
как дымится печь трубой над крышей,
как под снегом хлебушек растёт.

Голову склонил на мамы руки,
чудились мне радостные сны
и лишь повторял за мамой звуки,
те слова из самой глубины.

Догорит надежда, чёрный всадник
появился, а потом исчез.
Сумерки сгущаются и праздник
переходит в дикий, тёмный лес.


Рецензии
СПАСИБ😊!
🙋

Красимир Георгиев   06.09.2025 07:51     Заявить о нарушении