От мишки и от змии не ме е страх,
но стършел като видя... и застива,
сърцето ми и бягайки от тях
се озовах в къпината бодлива.
А гроздето - узряло. Падне мрак
и захладнее... ето го роякът.
На нож и щик съм, просто няма как,
в готовност бойна две метли ги чакат.
И почват пак вечерния си пир,
а аз седя на тъмно и не дишам,
из двора се въртя като вампир,
на лунна светлина това го пиша
И мисля си: Добре, де страх голям,
къпината и тя прекрасно "жили"
На някакъв си стършел да се дам?
Овен ли съм, или са ме сменили? :)
Овен ли съм, или са ме сменили?
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125090408124
Свидетельство о публикации №125090408124
Рецензии