Дотегна ми до смърт увълченият свят,
искрица обич пазя, нежност, песен стара.
Не съм от тези, що от сянка се боят
и скачат само от ръба на тротоара.
Хвани ръката ми! Аз опипом вървях,
мочурищата все в градини ги превръща,
сърцето ми... палати и колиби... прах.
На рамо нося вечно звездната си къща.
Бъди ми пристан, отведи ме в залив тих
и приласкай душата – уморена, птича.
Не мога този свят да променя със стих,
но мога да рискувам... и да те обичам.
https://youtu.be/Rs38lKxmtI4?si=ZfbowZ5TSdJG_A2U
Не мога този свят да променя със стих
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125090301960
Свидетельство о публикации №125090301960
Рецензии