Над моето парченце свят,
завивка звездна – тъй красива.
Дори петлите още спят,
безсънието ми отива.
Септември броди вън нечут
целува гроздето - да зрее
и с тъничката струйка студ
ме гали вятър ненадеен.
Изписква рязко нощна твар
и сепва нежния художник.
Денят е млад, светът е стар
и чудесата са възможни...
и чудесата са възможни...
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125090200898
Свидетельство о публикации №125090200898
Рецензии