Понякога съм дъщеря на зимата,
снегът в сърцето - преспи. Метър, два.
Което няма нищо общо с климата,
а просто те обичам. Затова.
Понякога и август заледен ми е
и мислите-висулчици троши.
Затънала до гуша в дребнотемие,
пак пиша думи - с котешки души.
Понякога сезон съм аз за лудите.
Защото те обичам и вали
В душата зъзнат мокри пеперудите,
сънуват пролет, слънце... А дали...
а просто те обичам. Затова
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125082602179
Свидетельство о публикации №125082602179
Рецензии