Вали над този град полузаспал,
сънят ми скача в локвите прогонен,
напук на браздулиците от кал
дъга рисува. С думи и по спомен.
И станали по тъмно боклукчии,
почистват вън. Денят ми чисто нов е.
С измити от дъжда добри очи,
от смог, лъжи и трафик не отровен.
В кафето ми горещо топва пръст,
а после, че боли го ми се мръщи...
Преприда котка облаци на кръст,
и светват плахо няколкото къщи,
от друго време стражи са. Стоят,
трендафилите помнят и бодлите...
И срещите невинни... още млад
светът е бил. Влюбчив и любопитен.
След малко ще се втурнат луди вън,
тълпи, коли, изкаляни мотриси...
Ухаещ на трендафил мокър сън
ще ме прегърне: Рано е поспи си...
https://youtu.be/dqN-xPSP_rw?si=9WBiHQrDOv6nNhk_
Ухаещ на трендафил мокър сън
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125082501207
Свидетельство о публикации №125082501207
Рецензии