Драснете там, на рабоша черта –
греха ми и пишете, че е смъртен,
аз над света ви – праведно безпътен
два кръста взела пак ще полетя.
Вържете мен на стълба на срама.
Под онзи камък – хвърлен отдалече,
сърцето си оставям всяка вечер,
звезда за обич – моя и сама.
Аз – лудата съм луда затова,
че вярвам в любовта си тиха, късна.
И в ада ви по-силна ще възкръсна,
в сърце на птица, в шепичка слова...
в сърце на птица, в шепичка слова...
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125082406799
Свидетельство о публикации №125082406799
Рецензии