Болгарские поэты Дафинка Станева Сельские звёзды

„СЕЛСКИ ЗВЕЗДИ” („СЕЛЬСКИЕ ЗВЁЗДЫ”)
Дафинка Георгиева Станева (р. 1957 г.)
                                            Болгарские поэты
                                            Переводы: Валерий Латынин, Билал Адилов


Дафинка Станева
СЕЛСКИ ЗВЕЗДИ

Не са в журнали с лъскави корици,
ни в клип със отегчени топ-звезди.
Жени обикновени – селски жрици,
които бдят над родните бразди.

В душите им – богати ниви ширни –
се раждат обич, милост, светлина.
Даряват ги, отплата без да дирят –
изкупват сякаш хорската вина.

На масата им хляб ще се намери
за близък и далечен, чужд и свой.
Добро, що дават, на кантар не мерят –
отколешно лекарство за покой.

Тях слънце, студ и вятър ги гримират
със бръчки – неразчетен йероглиф.
Смъртта в ръцете с плетка ги намира,
а мракът ги покрива мълчалив.

Душите им отлитат просветлени –
с тях сее Бог небесните бразди.
А щом сърцата ни от болка стенат,
покой ни пращат селските звезди.


Дафинка Станева
СЕЛЬСКИЕ ЗВЁЗДЫ (перевод с болгарского языка на русский язык: Валерий Латынин)

Их не найдёшь на глянцевых страницах,
На вечерах с пресыщенной „попсой”.
Они – простые труженицы, жрицы,
Что бдят над огородной полосой.

В их душах, как на нивах необъятных,
Рождаются и милость, и любовь,
Они их дарят миру без отплаты,
Грехи людские искупая вновь.

Они всегда откроют людям двери
И хлеб найдут для близких и чужих.
Добро, что дарят, на весах не мерят –
Ведь это средство для покоя их.

Их гримирует то жара, то стужа.
Встречают смерть с вязанием в руках.
Им лицедейский стон газет не нужен.
Беззвучно исчезают в облаках.

Бог в борозды небесные их сеет.
Восходит над землёю звёздный свет.
И эти звёзды исцелить умеют,
Когда покоя в наших душах нет.


Дафинка Станева
ХУЪРУЪН ГЪЕТЕР (перевод с болгарского языка на лезгинский язык: Билал Адилов)

Абур паталди туш рапI-рапIдай чинар,
Яни гьа кьулерун, хьана авара.
Абур – зегьмет кани ади инсанар,
КIвалахиз жеда гьа салан маргъвара.

Абурун руьгьера гегьенш чуьлда хьиз,
Миливал, канивал арадал къвезва,
Ва абур пишкешда эвез кан тийиз,
Инсанрин гунагьар михьи ийизва..

Абуру ахъайда гьар са касдиз рак,
Ва фуни жагъурда вириди патал.
Вегьизвач терездал хъсанвилер гьакI,
Им-алат абурун, гъидай секинвал.

Гагь зегьем, гагь къайи чинар атIузва,
Рекьида храдай затI гваз гъилера.
Абуруз герек туш газетрин суза,
Квахьда, ван тавуна, цавун цифера.

Халикьди руьгь цада аршдин къатара,
Акъатда гъетерин эквер цавара..
Алакьда сагъариз и гъетеривай,
Чи руьгьда секинвал квахьай чIавара.


Рецензии