И отново кротко заваля…
“Лятото си тръгва…”
В тихи нотки
есенно шепне Дъждът.
Галещи ухото слова -
като ноктюрно
от някое старинно пиано…
Като пръстите
на влюбена жена.
Любов и изкуство…
А той
по влажните покриви
продължава
да се стича.
И по водосточните тръби
се спуска…
И накрая
ромоли нещо
от мен неразбрано.
Нещо тъжно- песенно…
Да… зная!
Просто вече ми е есенно.
Странник
Изображение: ИИ
Като ноктюрно
© Copyright: Борис Калинов, 2025
Свидетельство о публикации №125081908056
Свидетельство о публикации №125081908056
Рецензии