По козите пътеки се катерих,
ранява сипей босите нозе
и блъсках по заключените двери,
съдба си ми. Каквото взе, го взе.
Каквото дадох, знай, че от душа е,
не жаля нищо. Не жали; и ти.
Глухарче е животът ни. Нетраен,
задуха вятър в миг... И отлети.
Словата хорски плява са в очите,
на Богът техен – стар и белобрад.
А Той в сърцата, в любовта ни скрит е,
от людския жесток, обръгнал свят.
Навярно като теб и мен – излишен,
желания към него само – бол,
е седнал нова Библия да пише,
като дете – пречистен сам и гол.
И вярвам в тази нова свята книга,
ще има малка страничка. За нас.
Две думички... дори една ми стига,
да я прошепне даже и без глас,
ако заспя, с бял камък за възглаве,
по-капнала от никога преди,
в свят по-щастлив за тъжните направен
и само от любов ме събуди;...
Словата хорски плява са в очите
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125081107491
Свидетельство о публикации №125081107491
Рецензии