Ще си тръгнеш от мен с тихи стъпки (то кой ли и не е)
всички тръгват посяли в очите ми спомен за дъжд.
Моя стара прятелко, залез полека линее,
нежно близваш сълзите ми. Времето спря изведнъж.
И изтече животът - бял пясък (почти златоносен)
зад грърба си го хвърляхме бързайки сят, непресят...
Изтъни се животът ни, колкото сребърен косъм...
ти поемаш полека към друг (ако има го) свят...
Всяка нощ аз за тебе, момиче, луната ще питам,
ще те търся в красивия звезден и бляскав кафез,
ще ти хвърлям потайно в тревите пред блока бисквита,
ти понякога, само за кратко опитай... И слез...
https://youtu.be/fulC4MuO9bw?si=s8DN2jAGwQg00msN
Изтъни се животът ни, колкото сребърен косъм...
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125081001831
Свидетельство о публикации №125081001831
Рецензии