Търкаля някой колело на пръчка,
от прахоляка детството ми киха
и с лакътчето остро пак ме сръчка:
– Хей, спомени ме в няколкото стиха!
От скрина ли на маминка извадих
забравените снимки? Към стотина.
Възкликвайки: Били сте с дедко млади,
файтон тогава бил е лимузина.
Дантели, ръкавици, кринолина,
маншонът кожен колко украсен е...
Видяхте царя? През коя година?
А Симеончо пита ли за мене?
Подсмихва се потайно на ума ми,
наведена над плетивото ситно,
прабаба ми: Детенце, стига драми,
отде се пръкна толкоз любопитно?
А в моята глава на бал съм вече,
танцувам с офицер и аз съм дама...
Отново се отнесе, надалече,
детенце щуро... Тук си, а те няма.
И тази нощ сънувах пак жребците,
към чуден свят отминал веят грива.
С цветя и бели панделки накитен,
файтон към светло минало отива...
Cветло минало
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125080701626
Свидетельство о публикации №125080701626
Рецензии