И сипят небесата огън, жупел,
като свещици дните се топят.
С фалшива индулгенция откупил,
душата, виж, човече що е ад.
И през асфалта огънят ще ближе,
на делника ти босите пети.
Ти сам си своя враг и своя ближен,
откак Земята стара се върти.
Умират птици и повяхват китки,
заграбил си каквото си могъл,
морета по-солени и по-плитки,
кипят и врат... От дявола по-зъл,
събираш, трупаш, стискаш... За къде ли?
Какво ти трябва? Обич, покрив, хляб.
Заключените чувства са изтлели
препъваш се... Объркан, сам и слаб.
В душата ми започне ли да мръква
аз всъщност съм най-лошият пророк.
Тя – вярата ми и не стъпва в църква,
не й е нужен нарисуван Бог.
Но боса съм сред въглените. Суша,
не ще попари любовта. И мен.
Поспри, човече, лудата послушай.
Тръгни по път от обич озарен.
Поспри, човече, лудата послушай
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125072607149
Свидетельство о публикации №125072607149
Рецензии