Поемат ли по пътища небесни
бохемите, то винаги е рано.
Остават само тъжните им песни
и горък стих – написан на коляно.
И всяка тяхна обич е нещастна,
(една такава днес и мене трови)
Душите им крилати как да паснат,
на земните закони и окови?
И тръгват си бохемите... нечути,
охулени отиват си полека,
остава песен... няколко минути,
за любовта, тъгата и човека.
И слушам я, и вече съм далече,
уж лято е - в съцето ми е зима...
За мен бохемът пее тази вечер...
Почти му вярвам, че съм ти любима...
https://youtu.be/eezs7t_gCO4?si=kcQwyXcxIrXn3M8f
Почти му вярвам
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125072407467
Свидетельство о публикации №125072407467
Рецензии