Уж всичко си е същото, а не е.
Двулично ни е времето, двулично,
уж дишаме, работим, уж живеем,
уж пишем, а какво ли значи личност?
Отриха бронебойните патрони,
разстреляха я вярата ни. Скришом.
С живота по летищата се гоним
и от моторни песни не се диша...
Мъжете днес – ни вино, ни ракия,
ни па;ток са – направо – го;ла во;да,
в игрите си компютърни се крият,
на снимка не са виждали завода.
Алергии от пролетите бели
получили са. И е доживотна.
Броим се като пилци... Оцелели,
додето там – сред червеи се кротнем...
Броим се като пилци... Оцелели
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125072303119
Свидетельство о публикации №125072303119
Рецензии