Прегръща ме, без дъх оставам. Тихо е.
Назад е пропаст и мъгла напред.
Не искам да ги пиша тези стихове,
тъгата е най-лошият поет.
Нагарчащо тютюнево целува ме,
в очите ми издухва струйка мрак.
След толкова кафета и будуване,
не искам да заспивам и накрак,
допивам изгрева. За мен преляло е,
сърцето на града ми. И е път.
Денят кълне се черното, че бяло е...
любов ми е – по-вярна и от смърт...
любов ми е по-вярна и от смърт...
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125072202695
Свидетельство о публикации №125072202695
Рецензии