Часовникът е станал украшение,
със сушави минути е препълнен.
Не до тебе, време, а до мене е,
посях си чудо... Чакам да покълне...
Увисва на корниза зло безвремие
блед образ разкривен е и оплезен.
И делника измерва - до къде ми е,
верига е на тънкия ми глезен,
на помощ ще повикам дъждовете си
сред сушата съм техен повелител,
а до тогава с думичките светя си
и обичта си гледам... Все в очите...
посях си чудо... Чакам да покълне...
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125072103263
Свидетельство о публикации №125072103263
Рецензии