Покорна съм. От тишина по-тиха,
забравила било и не било.
Прегръщам нежно няколкото стиха
за да запълнят празното легло.
Тъмата ли? Ръце кръстосва. Пусти,
и с Персеиди в своите коси
повтаря всяка песен наизуст и
предрича, че си мой... И да не си.
А аз треперя, тъничка съм струна,
залутал лъч и сянка на липа.
Последна нота тъжна ме целуна
и вместо теб в леглото ми заспа...
А аз треперя, тъничка съм струна
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125072000383
Свидетельство о публикации №125072000383
Рецензии