Боцкащи от сламчици стърнища,
капки кръв от маковете алени,
враните преяли стръвно нищят
дрипи на плашила непогалени.
Нощем из небето метеори,
златните светулчици божествени,
старото плашило си говори
с шепичка горчиви диви кестени,
откогато бе човек в сърцето си
крие ги брои си нощем раните,
тихичко през дупчиците светя си -
мисли си. Причина да останете,
търся сред щурчетата... и нищо,
само огън - дързък и нахален, и,
в боцкащи от сламчици стърнища,
сънища умират... Непогалени...
шепичка горчиви диви кестени...
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125071905896
Свидетельство о публикации №125071905896
Рецензии