Над всичките ви глупости и сложности,
луната тази нощ се смее. С мен.
Помага ми да вярвам в невъзможното
ликът ; грее. Огненочервен.
Стоя. Не дишам. Вие спите. Спете си.
Звездите слизат ниско. Златен рой.
Безмълвно татуирам на сърцето си,
стиха среднощен. Само мой и твой.
Гори луната дръзко предразсъдъци
а че;лото за нещо си тъжи...
Съзите аз неканените пъдя си
и вярвам в пълнолунните лъжи...
А вятърът надниква. Любопитен е,
притихнал е, почти за сън готов...
Поспете люде, капнали от скитане,
а аз ще ви говоря... За любов...
https://youtu.be/bnZ1rhfq1zU?si=Z8yjTFbzc6wOkWbl
а аз ще ви говоря... За любов...
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125071500017
Свидетельство о публикации №125071500017
Рецензии