Андрей Германов Tрава
Андрей Германов
ТРЕВА
Ах, как расте! Неумолима.
Каква ли сила в нея има,
та все нагоре се стреми,
та неуморно тя шуми,
та мачкана от марш подковен,
та късана от гръм оловен,
не чака да отминат те,
а пак расте,
расте,
расте?
През всякоя пробита каска
тя преминава като ласка,
със слаби стръкчета лъчи
над всичко паднало стърчи
и отначало и докрая
едно-единствено тя знае –
с наивност чиста на дете
пак да расте,
расте,
расте.
Със нови листи, с нови пъпки
да скрива старите ни стъпки,
да ни постила мек килим,
щом дойде време да заспим...
И ние бавно чезнем, чезнем,
превръщаме се в пръст, във бездни,
а тя за друг килим плете,
а тя расте,
расте,
расте...
================
Перевод с болгарского яз. на русский яз.
Андрей Германов
ТРАВА
Ах, как растёт неумолимо!
И сила в ней непримирима,
Что вверх всё тянется, спешит,
Что неустанно так шумит,
Что тысячи сапог стоптали,
Что бомбами, свинцом взорвали,
А ей , как будто, и не в счёт, -
Вовсю растёт,
Растёт,
Растёт?
Сквозь дырки касок заржавелых
Пучком торчит так нежно, смело,
И всё, что на её путях
Лежит в расстеленных коврах,
И крепко знает, чтоб успела
Одно единственное дело,
Как малое дитя встаёт, -
Опять растёт,
Растёт,
Растёт.
И почки родят лепесточки,
Следы запрячутся в листочках.
Ковёр живой укрыться нам
Готовит каждому по дням.
Мы друг за другом в безну канем,
Придут любить юнцы за нами,
Для них другой ковёр соткёт, -
Она растёт,
Растёт,
Растёт...
Свидетельство о публикации №125071405826