Грозовой стих - Весела Йосифова

вольный перевод с болгарского
стиха Веселы Йосифовой



Первая капля сорвалась с пронзительным криком.
С громом и с молнией пала на землю она.
Ветер сбит с толку и стонет в конструкциях дико,
долго блуждая, всё ищет порог без вина.

Пристально смотрит, безрадостный и одинокий,
где же для ног тут пристанище можно найти.
Долгим блужданьем изранил он сердца истоки.
Два грозных облака вторят ему на пути.

Нет горизонта: исчез, растворился на месте.
Вскрыто стихии нутро здесь до самого дна.
Дождь крылья ястребов миром разносят, заметьте.
Ветер и дождь сплетены жгучей страстью без сна.

Нет нынче звёзд и вселенной, а есть только сцена:
стонет, ревёт и бранится природы арена.

Капли дождя все впитались и их не хватает,
трепетным паром повисли они над землёй.
Ветер промокший устал и затих, повисая
в ветках деревьев, ещё продолжая стон свой.



         Оригинал:


Първата капка дъжд се откъсна с писък.
Падна с гръм. Падна с мълния.
Объркан, вятърът стенеше на пресекулки
и сe луташе самотно и стръвно -
търсеше праг, където да спре нозете си,
изранени от дългото лутане.
Два облака рукнаха струйно и жадно.
А хоризонтът - избледнял, спря на място.
Хлебородната угар разтвори пазвата си -
до дъно, до зърната в утробата пазени.
Дъжд се понесе с крилата на ястреби.
Вятър и дъжд се вплетоха страстно.
Няма звезди. Няма вселена. Има сцена -
на едно изтръгнато от небето стенание.
...
Капките дъжд попиха. Безостатъчно
отмаляха в топлата пара над земята.
Премалял, мокър и стенещ -
вятърът увисна по клоните на дърветата.