От облак бял и порив за летене,
завърза люлка между две върби,
с лъчи от слънце вятърът. За мен е,
потайно ме обича може би.
И ще ме гушне с порив ненадеен,
ще ме целуне крадешком... И пак,
а после весел, за да ме разсмее
с врабците ще се прави на глупак.
Рекичката водите изтънели,
под камъните крие... Тайнствен свят
и шепа летни слънчеви недели,
на дъното й кротичко блестят.
Поспри се, ветре, луд и непокръстен
продай ми стиска шарени лъжи...
И сляпата неделя, вместо пръстен,
(но гледай да не видя) ти сложи...
И сляпата неделя, вместо пръстен...
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125071001794
Свидетельство о публикации №125071001794
Рецензии