Възгорчивият мрак се превива,
като стъпкан край пътя пелин,
криви синори в правата нива,
тази нощ все мълчим и мълчим.
Насмешливо ни гледа от горе,
пълнолуние – колкото свят,
сякаш казва: Побъркани хора,
в необичане уж се кълнат,
а ги гледам – душите им светли
все към мене повдигат очи.
Нощем обич от други планети,
малко сладка е... много горчи
и ми идва (да мога) да сляза.
Тя любима е.. той е любим...
Стих-звездица отвън на перваза,
обич – сребърно стръкче пелин...
Oбич сребърно стръкче пелин
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125070900069
Свидетельство о публикации №125070900069
Рецензии