Градът е сив и много мокър,
прозорците му не блестят
и тъжен вятър без посока
се лута. Скитник непознат.
Площадът кротко свил в юмруче,
от сушата отронен лист,
на него пише стих – неслучен,
опитва да опази чист
гласа звънлив на водоскока,
та гълъби да напоят
душици в този сив и мокър,
по-тъжен от тъгата град...
Една жена – навярно луда,
на люлката под този дъжд,
седи, рисува с думи чудо,
в дъгата вижда своя мъж...
Една жена навярно луда
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125070906481
Свидетельство о публикации №125070906481
Рецензии